Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
128
резултата от
24
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Шесто чувство
'.
1.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Шесто
то Условие се отнася за човешките стремежи.
Петото Условие се състои в правилната организация на цялостния живот. Окултният ученик се стреми да живее в съгласие с природните и духовни закони. Той еднакво избягва както прибързаността, така и леността. За него животът е арена за работа и той насочва всичките си действия в съответствие с този факт. Грижата за здравето и всички навици имат единствената цел да му осигурят смислен и хармоничен живот.
Шестото Условие се отнася за човешките стремежи.
Окултният ученик непрекъснато проверява своите способности и умения; така той напредва по пътя на себепознанието. Той не предприема нищо, което е извън неговите възможности, но и не пренебрегва задачите, които може да изпълни. От друга страна той сам си определя цели отговарящи на високите му идеали и задължения. В живия социален организъм той не се включва механично, а се стреми да обхване задачите си, надхвърляйки ежедневните грижи. Така той се справя със задълженията си по все по-съвършен начин.
към текста >>
Шесто
то Качество се изразява в постигането на душевно равновесие.
Той е непрекъснато отворен за всичко, което среща по своя пъти. Той има пълно доверие в резултатността на своите действия и от характера си е прогонил всяка боязливост и съмнение. Ако е стигнал до някакво убеждение, той има и доверие в силата на това убеждение. Дори и хиляди неуспехи не могат да го разколебаят. Това е "вярата, която премества планини".
Шестото Качество се изразява в постигането на душевно равновесие.
Окултният ученик се стреми към умерено и спокойно настроение както в моменти на скръб, така и в моменти на радост. Той еднакво избягва както неистовото веселие така и мрачното отчаяние. Нещастието и опасността го заварват готов за действие, също както радостта и успеха. В различните антропософски текстове читателите многократно се натъкват на тези "шест качества", необходими за постигане на Посвещението. Тук трябва да посочим тяхната връзка с онези по-висши душевни органи, които нарекохме "12 листни лотосови цветове".
към текста >>
Техните създатели съвсем на са били вдъхновявани от някакво смътно
чувство
за истина, а единствено от своето Посвещение.
Защото тези ограничаващи рамки непрекъснато ни принуждават да се отнасяме към нещата и съществата единствено от личната гледна точка. Окултният ученик трябва да се освободи от нея на всяка цена. Ясно става, че произтичащите от Духовната Наука предписания оказват дълбоко въздействие върху човека. Това се отнася и до предписанията, свързани с изграждането на споменатите четири качества. Под една или друга форма те присъствуват във всички мирогледи, които са извлечени от духовния свят.
Техните създатели съвсем на са били вдъхновявани от някакво смътно чувство за истина, а единствено от своето Посвещение.
Своите нравствени закони те черпят от познанието. Те добре знаят, че тези закони оказват въздействие върху по-фините съставни части на човешката природа. Да живееш според нравствените закони, означава да работиш над своето духовно усъвършенствуване. Друг начин да служиш на Космоса, не съществува. Само усъвършенствуването няма нищо общо с егоизма.
към текста >>
Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново
чувство
на духовния изследовател.
Сега окултното обучение трябва да му осигури съвсем точно подбрани напътствия, за да се ориентира в новите условия. Благодарение на 16-листния лотосов цвят например, той съзира определени духовни форми, принадлежащи на един по-висш свят. Но той трябва да си даде ясна сметка за техните различия с оглед на конкретните предмети или Същества, които са го породили. Първото обстоятелство, което той може да констатира, е че в известен смисъл някои от тези форми се намират под силното влияние на неговите собствени мисли и усещания, докато други форми изобщо не се влияят, или се влияят твърде слабо. Някои форми се променят веднага, щом наблюдателя, разглеждайки ги, си мисли: "ето, това е красиво", а после в хода на съзерцанието, си казва: "а сега, това е нещо полезно".
Формите, произлизащи от минерали или от изкуствено изработени предмети имат особено свойство да се променят спрямо всяка нова мисъл и всяко ново чувство на духовния изследовател.
В много по-слаба степен това е валидно за формите, съответствуващи на животните. Тези духовно възприемаеми форми са подвижни и пълни с живот. От една страна тази подвижност се дължи на влиянията, идващи от човешките мисли и чувства, а от друга на причини, върху които човек няма никакво влияние. Всред целия този свят от образи и форми, има такива, които първоначално не допускат каквито и да е въздействия от страна на човека. Окултният ученик може да се убеди, че тези образи не произлизат нито от минералите, нито от изкуствено изработени предмети, нито пък от растенията и животните.
към текста >>
2.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Шесто
то Условие изисква от ученика да развие
чувство
то на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят.
В тази любов трябва да бъде изживяно всичко, което тласка окултния ученик към едно или друго действие. И тогава нищо не може да го спре, когато той реши да превръща своите решения в действия, колкото и чести да са външните неуспехи. Така той стига до там, че независимо от външните резултати, намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите действия и цялата своя същност; независимо от това как светът гледа на тези жертви. За тази жертвена служба трябва да е готов всеки, който поема пътя на окултното обучение.
Шестото Условие изисква от ученика да развие чувството на благодарност спрямо всичко, което му се случва във физическия свят.
Той трябва да гледа своя личен живот като дар от целия Космос. Колко много неща са необходими, за да може всеки от нас да получи и поддържа своя живот! Колко много дължим на природата и другите хора! Към такива мисли трябва да е склонен всеки окултен ученик. Без тях човек не може да развие у себе си онази всемирна любов, която е необходима за постигане на висшите познания.
към текста >>
3.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
(В езотеричното християнство: „Архангелои", „Архангели".) Наистина тези Същества имат астрално тяло, но в по сочената степен от тяхното съществуване те не могат да дадат никакъв подтик на собственото си астрално тяло; ако не можеха да действуват върху топлинните тела, които описахме в тяхната Сатурнова степен, те не биха могли да предизвикат никакво
чувство
, никакво усещане.
Тук и там в света на Сатурн започва едно краткотрайно проблясване на светлина. Тук и там просветват плахи светлинки и трепкащи светкавици. Сатурновите топлинни тела започват да светят, блестят, сияят. Благодарение на това, че е постигната и тази степен, определени Същества на свой ред също се включват в развитието. Ще ги наречем „Духове на Огъня".
(В езотеричното християнство: „Архангелои", „Архангели".) Наистина тези Същества имат астрално тяло, но в по сочената степен от тяхното съществуване те не могат да дадат никакъв подтик на собственото си астрално тяло; ако не можеха да действуват върху топлинните тела, които описахме в тяхната Сатурнова степен, те не биха могли да предизвикат никакво чувство, никакво усещане.
Този факт им дава възможността да познаят своето собствено съществуване чрез действията, които те упражняват. Те не могат да си кажат: „Аз съм тук", а приблизително: „Моето обкръжение ми позволява да съм тук". Те „възприемат" и техните възприятия се състоят именно в описаните светлинни действия на Сатурн. В известен смисъл тези светлинни действия са техният „Аз". Това им при дава един особен вид съзнание.
към текста >>
При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва
чувство
на върховно щастие.
Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно. Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло. Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят. Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя.
При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие.
Приемането на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване. Външно погледнато, то изглежда като израстване на физическата човешка форма. Но с прекратяването на прякото Слънчево действие, човешката душа изгубва силата да владее тези процеси. Те отпадат. Остават само онези части, които допринасят за узряването на горепосочения зародиш.
към текста >>
Когато около него възникват светлинни образи, те не винаги пораждат в душата на Земния човек същото
чувство
.
В последните се изявяват „Духовете на Личността". Но човек има все още едно смътно съзнание за това, което става зад външните топлинни течения. Тъкмо в тези течения той усеща влиянието, идващо от „Духовете на Формата". Когато около човека възникват мощни топлинни процеси, душата усеща: сега духовните Същества разпалват обкръжението на Земята; една искра литва от там и сгрява моя вътрешен свят. В светлинните процеси човек все още не различава по същия начин тяхната външна и вътрешна характеристика.
Когато около него възникват светлинни образи, те не винаги пораждат в душата на Земния човек същото чувство.
Имаше времена, когато той усещаше тези светлинни образи като нещо външно. Това ставаше, когато от чисто духовното си, безплътно състояние той се спускаше към въплъщение. Това беше и периодът на неговото израства не в условията на Земята. А когато наближава времето, през което от зародиша започваше изграждането на новия Земен човек, тогава образите избледняваха. От тях човек запазваше само нещо като свои вътрешни паметови представи.
към текста >>
За пръв път в душата се породи
чувство
то на страх.
До този момент в своите действия човешката душа се ръководеше от намеренията на висшите духовни Същества. Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно.
За пръв път в душата се породи чувството на страх.
Страхът е пряка последица от заблуждението. От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен. Сега вече той можеше да взема свои собствени решения. Свободата е резултат от това влияние. А страхът и други подобни чувства са само странични явления по пътя на човека към свободата.
към текста >>
Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова
чувство
е именно страхът.
Сега вече той можеше да взема свои собствени решения. Свободата е резултат от това влияние. А страхът и други подобни чувства са само странични явления по пътя на човека към свободата. От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите. Наред със земните сили човек приемаше в себе си и влиянието на тези Същества.
Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът.
Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски. Въпреки че отначало луциферическото влияние се прояви само у най-напредналите човеци, скоро то обхвана и другите. Потомците на по-напредналите се смесиха с тези на по-малко напредналите. Чрез това луциферическата сила нахлу и в тези последните. Обаче етерното тяло на завръщащите се от планетите души не можеше да бъде защитено в същата степен, както това, което имаха пребиваващите на Земята потомци.
към текста >>
То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха
чувство
то за духовния свят.
се практикуваше както в добър, така и в лош смисъл. Особено неблагоприятно въздействие имаше издаването на Вулкановите тайни, защото погледът на неговите последователи беше насочен предимно към земните отношения. Поради това предателство човечеството изпадна в зависимост от духовни Същества, които вследствие на своето предходно развитие се опълчваха срещу всичко, което идваше от духовният свят, произлязъл чрез отделянето на Земята от Слънцето. В съответствие с така развитите у тях качества, те действуваха в онзи човешки елемент, изграден в душите на следатлантските хора чрез способността им да имат такива сетивни възприятия, зад които е скрит духовния свят. Тези Същества постигнаха голямо влияние над много от земните жители.
То се прояви на първо място във факта, че хората все повече изгубваха чувството за духовния свят.
Понеже през тези времена размерите, конфигурацията и пластичността на човешкото физическо тяло все още зависеха до голяма степен от душевните качества, последствията от споменатото издаване на Вулкановите тайни се проявиха в някои изменения на човешкото тяло. Там, където покварата на хората се изразяваше най-вече в заробване на свръхсетивните сили от страна на низшите инстинкти, желания и страсти, възникваха безформени и гротескни човешки тела. Впрочем те не издържаха в условията на Атлантида и загинаха. Следатлантското човечество погледнато физически се разви от онези атлантски предшественици, при които настъпи такова втвърдява не на телесната конфигурация, че тя не се поддаваше вече на деформираните душевни сили. През Атлантската епоха имаше определен отрязък от време, когато действуващите в и около Земята закони създадоха необходимите условия за втвърдяване на човешкото тяло.
към текста >>
На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето
чувство
за свобода.
Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър. Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име. Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване. Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото учение. Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек.
На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода.
Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло.
към текста >>
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря
чувство
то, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора.
Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора.
(Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно"). През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие. Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
През четвъртото, петото и
шесто
то столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие.
Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха. Народите, които след различни преселения и превратности на съдбата станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи. Те не бяха проникнали до областите, където се кореняха посочените култури. Напротив, те продължаваха да култивират атлантските култури по свой собствен начин.
към текста >>
Тя запази това влечение само като усещане и
чувство
, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят.
За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината. (Всички предания за „залеза на Боговете" и други подобни произлизат от тези европейски Мистерии). Под тези влияния в хората от петата културна епоха възникна едно душевно раздвоение, което продължава и днес. То се проявява в живота по най-различен начин. Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят.
Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят.
Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа.
към текста >>
Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и
чувство
, без обаче да го вижда.
Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят. Тя запази това влечение само като усещане и чувство, а не като непосредствено виждане в свръхсетивния свят. Затова пък погледът на човека беше все повече насочван към сетивния свят и неговото завладяване. Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята.
Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда.
Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства. Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят. Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т.
към текста >>
4.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах
чувство
то, което бих могъл да облека в следните думи:
Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият.
към текста >>
Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за
чувство
то, но и за едно разбиращо себе си познание.
Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение.
Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание.
Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности.
към текста >>
Тук аз не искам да говоря за някакво "
шесто
сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път.
Тази душа има може би в себе си сили, които аз тепърва трябва да извлека от нея. Аз трябва да ги водя по определен път, да ги изведа над сегашното положение, и тогава искам да видя, дали Аз самият не съм бил виновен, когато казах, че това или онова се намира отвъд границите на нашето познание. Може би е нужно да отида малко по-далече в развитието на моята душа, тогава границите ще се разширят и аз ще мога да проникна по-дълбоко в нещата. Хората не се отнасят винаги точно с логиката, когато искат да размислят върху това, иначе те биха си казали: Това, което познаваме, зависи от нашите органи. Ето защо слепият например не може да разсъждава върху цветовете, той може да стори това, когато отново е добил своето зрение чрез една щастлива операция.
Тук аз не искам да говоря за някакво "шесто сетиво", а за нещо, което може да бъде извлечено от душата по чисто духовен път.
Но също така би могло да се извлекат от душата духовни очи или духовни уши. Тогава за нас може да настъпи великото събитие, което настъпва при по-ниска степен, когато сляпороденият има щастието да бъде опериран. Така щото тогава за нас предположението може да стане истина: около нас съществува един духовен свят, обаче за да прогледнем в него, трябва първо да се пробудили необходимите органи в нас. Това би било единствено логичното. Обаче както казахме хората не се отнасят винаги точно с логиката, защото в нашата епоха те имат съвършено други нужди, когато чуват за един духовен свят, камо ли да вникнат в този духовен свят.
към текста >>
Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво
чувство
за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината.
Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит? Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит. Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки.
Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината.
Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано. Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика. Когато духовният ученик е оставил да действуват върху неговата душа такива символични понятия и образи, той забелязва, че животът на неговите усещания и чувства става съвършено различен от това, което е бил по-рано. Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични.
към текста >>
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво
чувство
за истината и безпристрастна логика.
Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано.
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
Когато духовният ученик е оставил да действуват върху неговата душа такива символични понятия и образи, той забелязва, че животът на неговите усещания и чувства става съвършено различен от това, което е бил по-рано. Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични. Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата. Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата.
към текста >>
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото
чувство
за величието на този факт.
Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт.
Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека. Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си.
към текста >>
Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво
чувство
, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем:
чувство
то за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно.
Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата.
Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно.
Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята.
към текста >>
Това е чудесното
чувство
, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата.
И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението. Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно.
Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата.
Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище.
към текста >>
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво
чувство
за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото
чувство
за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек.
Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят. Това не е само едно спекулиране, което може да се сравни само с едно развитие на мислите, но това е образуване на нови сетивни органи и разкриване на нови светове, които стоят пред нас също така действително, както нашият външен, физически свят. Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек.
Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
към текста >>
5.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Изгубване на
чувство
то за годишните празници.
Гьоте: «Тайните». Текст и тълкуване на текста. Отдаденост на пронизания от духа външен свят. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
Изгубване на чувството за годишните празници.
За елементарните същества и отношението им към хората и животните. Силфи, ундини, гноми, саламандри. Груповите души на животните. Развитието на човека от груповата душа до индивидуалната душа от Атлантида до сега. Германците при Тацит.
към текста >>
За същността на
шесто
рния слънчев дух.
Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята.
За същността на шесторния слънчев дух.
Мистерията на Тайната вечеря. Оттеглянето на духа поради разсъдъчната култура (джуджета). Дъждовната дъга. Гьоте и Библията. Елементарното царство, неговите видове и действия
към текста >>
6.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и
чувство
за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
И тук намираме различни изходни точки, дадени чрез това, че хората имат различна природа. Природната наука не е в състояние да изследва истински тази фина разлика, за която става въпрос тук. Нашите физиолози и анатоми не са в състояние да открият с техните груби инструменти и методи тези фини разлики при хората Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа.
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие. За да разберем това, трябва да се върнем в предишни времена в развитието на човечеството. Човечеството е преминало през дълго развитие.
към текста >>
Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса;
шесто
– сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
Съзнанието се пренася от едно въплътяване в друго. При посветения е налице дори физическата прилика, понеже душата съзнателно изгражда новото тяло, изхождайки от опитностите през предишното въплъщение. По този начин водачът на розенкройцерското обучение живее столетия наред. Едва сега има възможност да се оповестят някои от принципите на розенкройцерите. Допреди нищо не е разкривано; само веднъж нещо е било споделено.
Това, което според розенкройцерските методи извежда човека във висшите светове, са следните седем степени: Първо – ученето, второ – постигането на имагинативното познание; трето – изучаването на окултния шрифт; четвърто – приготвянето на камъка на мъдреците; пето – съответствието на микрокосмоса и макрокосмоса; шесто – сливането с макрокосмоса; седмо – божественото блаженство.
Това не означава, че тези седем степени трябва да се изминат една след друга. Ученикът, който застава пред един розенкройцерски учител, получава своите указания за висшето развитие така, че те отговарят на неговата индивидуалност. От седемте степени на висшето развитие се избира най-подходящото за него. Някой започва с първата и втората степен и тогава за него следва може би четвъртата и петата. Само това, което се нарича учене, трябва да се премине в началото от всеки.
към текста >>
7.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само
чувство
то на Аза, себичността, но егоизмът/.
Но за това той е трябвало да изгуби от поглед духовния свят. А това което му е отнело този поглед, е именно смъртта. Ако човекът винаги би знаел, че смъртта е семе на живот, той не би могъл да развие личността; той би останал съединен с духовния свят. Но дойде смъртта, създавайки у него илюзията, че той е откъснат от този свят, научавайки го да бъде той самият. И той разви личността, до такава степен, че премина границата, която беше необходима.
Трябваше да бъде създадено едно обезщетение, като отнеме на Аза силата, която го беше тласнала да надмине мярката: егоизъм /не само чувството на Аза, себичността, но егоизмът/.
Принципно този егоизъм бе изхвърлен, така щото от сега нататък той може да бъде изхвърлен от всеки индивидуален Аз, принципно егоизмът бе изхвърлен, когато на кръста изтече кръвта от раните на Христа. В тази кръв ние виждаме символа на извънмерния егоизъм, който човешкият аз съдържаше. Кръвта е израз на Аза; и тази, която тече на Голгота, е израз на това, което беше надминало правилната мярка в човешкия Аз. Ако тази кръв не беше изтекла, човекът би се втвърдил в своя егоизъм и не би могъл да избегне съдбата, която описахме вчера. Първият тласък, който е бил даден на човека, за да се освободи от това, което го прави егоист, идва от тази кръв.
към текста >>
Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това
чувство
в своята душа и го изрази.
Как трябваше да се яви смъртта преди идването на Христа, на едно духовно същество, което би наблюдавало човечеството от горе? По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това. Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание.
Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот! Те разбираха смъртта под нейната истинска форма. Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот.
към текста >>
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята,
шесто
тин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот!
По необходимост тя би се явила така, както Буда е изразил това. Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота. Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял. След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
Шестстотин години по-късно дойде Христос на Земята, шестотин години след Буда хората можаха да съзерцават кръста и окачения на него труп и да си кажат: ето символът на това семе на всеки живот!
Те разбираха смъртта под нейната истинска форма. Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот. И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
към текста >>
8.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през
шесто
то столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества. Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е. една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества. Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея. Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача.
И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците. Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
към текста >>
Днес здравото морално
чувство
на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното
чувство
в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците. Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално
чувство
, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази.
Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
към текста >>
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално
чувство
, а само чрез постене и други външни средства.
Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
към текста >>
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално
чувство
, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
" Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна.
Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път.
към текста >>
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното
чувство
, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха.
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
към текста >>
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното
чувство
, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път.
Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>
9.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Нека да припомним нещо, което обсъждахме през последните дни: а именно огромното значение на онова единствено по рода си същество, което наричаме Буда и за което вече споменах, че през петото,
шесто
то столетие преди нашето летоброене то се издигна от степента на Бодисатва до тази на Буда.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Базел, 20 септември 1909 Сега, след съответната подготовка, за нас ще бъде относително лесно да вникнем в подробностите на Евангелието от Лука, понеже вече знаем с кого имаме работа в лицето на онези същества и индивидуалности, за които става дума. Ето защо у Вас не бива да се поражда никаква досада от дългата „предистория". На първо място ние трябва да си изградим точна представа за изключително комплицираните събития, заемащи централно място в Евангелията, а също и нещо друго, без което никога не бихме могли да се доближим до всичко онова, което после срещаме в затрогващата простота на Евангелието на Лука.
Нека да припомним нещо, което обсъждахме през последните дни: а именно огромното значение на онова единствено по рода си същество, което наричаме Буда и за което вече споменах, че през петото, шестото столетие преди нашето летоброене то се издигна от степента на Бодисатва до тази на Буда.
Аз обясних какво означаваше това за човечеството, но нека добавя още нещо. Все някога съдържанието на будизма трябваше да бъде дадено на човечеството. Ако бихме отишли в епохата преди Буда, щяхме да обобщим всички предшестващи епохи от историята на човечеството по следния начин: През всички тези епохи не би могъл да съществува нито един човек на нашата Земя, който да стигне по собствен път до учението за състраданието и любовта, намерило по-късен израз в „осемстепенния път". Човешката еволюция все още не беше толкова напреднала, че една или друга душа да открие тези истини, потъвайки в лични, самостоятелни размишления. За всичко, което възниква в света, са необходими точно определени причини.
към текста >>
Едва сега, през петото до
шесто
столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
Обстоятелството, че има човешки същества, които с част от своята същност се намират в духовния свят, е било добре познато на всички световни религии. Те знаеха, че има такива Същества, за които човешкото тяло е твърде тясно, за да ги побере в себе си. Предноазиатските светогледи обозначаваха този начин на свързване между висшите Същества и човешкото физическо тяло като „изпълненост със Светия Дух". Да, това е един ако мога така да се изразя строго определен технически израз. И Предноазиатските езикови форми наистина прибягваха до този израз, когато ставаше дума за съответната инкарнация на Бодисатва, т.е.
към текста >>
И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско
чувство
: „Не, те не са мои близки!
Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща. И когато се изправи пред света, за да изпълни своята задача, той се раздели с всичко, което би могло да има нещо общо с кръвното родство. Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци. Защото индивидуалността на Заратустра напусна не само баща и майка, братя и сестри; тя напусна и своето собствено тяло, за да премине в друго тяло, в тялото на Натановия Исус. Тази индивидуалност, това Същество, можа да се подготви по-късно в тялото на Натановия Исус за срещата си с едно още по-висше Същество, за да възвести истинската си задача: пробуждането на всеобщата любов между всички човешки души.
И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско чувство: „Не, те не са мои близки!
" Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство. И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21). Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи. За да можеше някой да възвести всеобщата човешка любов, той трябваше наистина да се инкарнира в такова тяло, което би му позволило да изпита, какво означава да бъдеш изоставен от всичко, което служи за утвърждаване на кръвните връзки. Да, към тази човешка фигура се насочват сега нашите чувства, долавяйки в нея истинска човешка близост; към тази човешка индивидуалност, слизаща от висшите светове, за да понесе всички земни страдания и мъки.
към текста >>
10.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тогава той биваше в състояние на екстаз;
чувство
то му за Аз беше подтиснато, но духовният свят със своите форми наистина протичаше в него.
Желаем да създадем една картина именно за тези древни човешки времена. Тогава човекът не само можеше да вижда минералната, растителната и животинската област, както и самият себе си във физическата човешка област, но той можеше също, в едно състояние между будност и сън, да вижда божествения свят. Той виждаше себе си като най-нисшия член на най-нисшата област в йерархическия ред на който бяха ангелите, архангелите и пр. Той знаеше това чрез собствен опит, така че би било абсурдно за него да отрече съществуването на този духовен свят, така както би било абсурдно днес да се отрече съществуването на минералното, растителното и животинското царство. Човекът не само притежаваше знание за онова, което протичаше към него като мъдрост от духовните области, но той имаше способността напълно да бъде проникнат от енергиите на тези области.
Тогава той биваше в състояние на екстаз; чувството му за Аз беше подтиснато, но духовният свят със своите форми наистина протичаше в него.
Така той не само имаше знание, опитност за духовния свят, но можеше, ако желаеше, например, да извлече лечение и освежаване посредством този екстаз. Ориенталската мъдрост именува тези векове, през които човек все още е имал пряк контакт с духовния свят, Крита Юга, Трета Юга и Двапара Юга. През последния период обаче пряко виждане в духовния свят не е било вече възможно, а само едно спомняне, което ставало по същия начин, по който един стар човек може да си спомня младостта. След това вратите на духовния свят се затворили. Човек вече не е могъл да влиза в духовния свят в своето нормално състояние на съзнание и дошло времето, когато сами въз основа на дълга и усилена подготовка в мистерийните школи, е могъл отново да се обръща към духовния свят.
към текста >>
Това
шесто
изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога.
Това е един изпит на кръста /Kreuzrgove/, едно указание, че тука имаме работа с един окултен документ. Христос е обещал всичко, хармонизирал е всичко по отношение на отделните устройства на човешката природа. Следното изречение от Блаженствата се отнася до съзнателната душа. Чрез нея Азът става чист Аз и способен да приеме Бога у себе си. Следователно, ако човек може да се издигне до такава една степен, ще може да усети вътре у себе си капчицата божественост, неговото Аз; чрез своята прочистена съзнателна душа той може да види Бога.
Това шесто изречение от Блаженствата следователно трябва да се отнася до виждане Бога.
Външният физически израз на Аза и на съзнателната душа е физическата кръв и там, където тя най-специално се изразява е човешкото сърце, като израз на прочистеното Аз. Следователно Христос казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". По този начин ни се показва как в най-интимен смисъл сърцето е израз на Аза, божественото у човека. Сега да преминем към онова, което е по-висше от съзнателната душа, към Манас, Будхи и Атман. Съвременният човек може добре да култивира трите устройства на душата, но едва в далечното бъдеще той ще бъде в състояние да развие тези три по-висши устройства, Дух-Себе, Живот-Дух И Дух-Човек.
към текста >>
11.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в
шесто
то столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус.
Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието.
И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус.
Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие. И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват. Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия. Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него. Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството.
към текста >>
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо
чувство
, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус. Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие. И чак сега ние откриваме, че в името на общочовешката еволюция всъщност религиите не си противоречат, а непрекъснато се допълват, непрекъснато си взаимодействуват.
Нещата не опират до това да проповядваме антропософски принципи, а да ги превърнем в едно живо чувство, така че не само да говорим за толерантност, а да си оставаме нетолерантни, понеже вече имаме предпочитания към една или друга религия.
Ние сме толерантни само тогава, когато измерваме всяко нещо с неговата собствена мярка и успяваме да го разберем единствено чрез закономерностите, които са вложени в самото него. Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството. Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи. Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък.
към текста >>
12.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно
чувство
, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си;
чувство
то, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица. Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота. За да вникнем в основите на света съвсем не е достатъчно да си служим с няколко понятия и идеи; за тази цел се налага нещо много по-различно: Да изградим у себе си представата за онова усещане, което винаги е у нас, когато се изправим пред безкрайната пустота на Стария Сатурн. Дори и да има само далечно предчувствие за това страшно усещане, душата изтръпва от ужас.
Ако ясновидецът иска да се издигне до непосредствено виждане в процесите, разиграващи се на Стария Сатурн, той трябва да се подготви много старателно и да се научи да преодолява едно чувство, което е малко или много познато на всеки човек, който някога е заставал пред дълбока пропаст и е загубвал здравата почва под краката си; чувството, че сякаш рухваш и политаш надолу, теглен от такива сили, върху които ти нямаш никаква власт.
Обаче в нашия случай това е само първоначалното усещане. Защото после човекът губи не само почвата под краката си, но и всичко онова, което очите виждат, ушите чуват и ръцете докосват, изобщо всичко онова, което съществува във физическото пространство; и сега настъпва едно от двете състояния: Или човекът губи своя разсъдък и потъва в един вид помрачение на съзнанието, което го лишава от каквото и да е познание, или у него се пробужда споменатото вече усещане за ужас пред пустотата. Да, човекът трябва да бъде подготвен, защото в противен случай той изпада в пълна безпомощност. За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10.
към текста >>
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като
чувство
за смелост.
Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11. Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост! Това, което човек първоначално може само да си представи, за ясновидеца се превръща в реалност. Представете си, че сте потопени в този океан, че сте потопени в него като едно духовно същество, което се чувствува съединено с Христовото Същество, носено от Христовото Същество, обаче не върху водни маси, а всред безкраен океан колко трудно се намират подходящи думи за тези неща от клокочеща енергия, от клокочеща смелост!
Това не е някакъв недиференциран, равнодушен океан, а концентриран израз на всевъзможните качества и особености на всичко онова, което ние обозначаваме като чувство за смелост.
Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
към текста >>
За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични,
шесто
ъгълни или четириъгълни форми.
Ние се научаваме да разпознаваме Същества, които са изтъкани от смелост, но макар и да са изтъкани само от смелост, те са твърде различни. Естествено, звучи доста странно, когато някой заявява, че среща Същества, които са също толкова реални, колкото и човекът от плът и кръв, макар и те да са съставени не от плът и кръв, а от смелост. Обаче нещата стоят точно така. Да, ние срещаме тези Духове на Волята и първоначално свързваме именно тях и само тях с естеството на Сатурновото съществувание. На първо време нека да ограничим Стария Сатурн единствено с Духовете на Волята.
За Стария Сатурн ние не можем да твърдим, че представлява един свят, съставен от сферични, шестоъгълни или четириъгълни форми.
Тук тези пространственни съотношения не са валидни, понеже на Стария Сатурн няма каквато и да е възможност да бъде открит някакъв край, някакъв завършек. Ако искаме още веднъж да си послужим с образа на океана, трябва да подчертаем: Този океан не разполага с никаква повърхност, но в същото време Духовете на Смелостта, или Духовете на Волята са навсякъде. В следващите си лекции аз ще посоча, че до тези подробности не се стига веднага; сега бих искал само да се придържам именно към тази последователност: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, понеже тя е за предпочитане пред обратната последователност, започваща от Земята и завършваща със Стария Сатурн, както и всъщност се представят тези факти пред погледа на ясновидеца. Сега аз описвам нещата в обратен ред, но това не променя нищо. Своеобразното тук се свежда до следното: когато човек се издига до подобен род наблюдения, е извънредно трудно да бъдат намерени нужните понятия, особено ако липсва една продължителна и добросъвестна подготовка.
към текста >>
13.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако някой има
чувство
то, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното.
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан. Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята.
към текста >>
Нека да вземем един от забележителните философи от
шесто
то столетие преди Христа: Ферекидес от Сирос.
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума. Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път. Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят. Обаче хората, живеещи по на запад поеха друг път на развитие. Тук ние стигаме до много важни, вътрешни събития от еволюцията на човечеството.
Нека да вземем един от забележителните философи от шестото столетие преди Христа: Ферекидес от Сирос.
Един наистина забележителен философ. Един философ, когото днешните философи не признават за философ. Днес има много философски книги, които твърдят точно това. Ще цитирам само две думи: Да, всичко тук е едно детинско описание, детински символи; „детинско и гениално“ казва един днешен мислител и високомерно свежда поглед към древния философ. И така, половин хилядолетие преди християнското летоброене в Сирос се появява един забележителен мислител.
към текста >>
Описанията на Ферекидес датират от
шесто
то столетие преди Христос.
Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство. Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите. Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание.
Описанията на Ферекидес датират от шестото столетие преди Христос.
Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало. Налице е само копнежът към духовните светове.
към текста >>
14.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в
шесто
то столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда.
И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда.
Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда.
Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят.
към текста >>
И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова
чувство
, развитието на онова
чувство
това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството.
Един човек може да бъде много добър строител, но ако никой не го повика да му постои нещо, той не може да строи. Така може да бъде също и за ясновидеца. Той може да има способностите, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, обаче когато това е затруднено чрез факта, че за по-голямата част от хората общението с мъртвите е нещо невъзможно, то може да бъде увенчано също с успех и за ясновидеца само в изключителен случай. Той може да има способности, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, но затруднението идва от страна на мъртвите. Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота.
И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството.
Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството. За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.
към текста >>
За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно
чувство
във вас.
Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота. И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството. Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството.
За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.
към текста >>
15.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И
чувство
то, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/,
чувство
то, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии. Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество. Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси. Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека. Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите. Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано. Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе. Чрез това, че Себе-то отделя от себе си 7 Себе-та, чрез 8-то, което остава, той минава през едно по-високо развитие. Следователно, моля Ви, гледайте нещата така: ние имаме първоначално Себе на човека, което му е дадено преди той да е минал през едно окултно развитие.
към текста >>
Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно
шесто
се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите.
Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество. Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси. Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека. Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества. И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите.
Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано. Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе. Чрез това, че Себе-то отделя от себе си 7 Себе-та, чрез 8-то, което остава, той минава през едно по-високо развитие. Следователно, моля Ви, гледайте нещата така: ние имаме първоначално Себе на човека, което му е дадено преди той да е минал през едно окултно развитие. Сега той минава през едно такова развитие и благодарение на това този човек изпраща от себе си 7 Себе-та.
към текста >>
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно
чувство
за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник,
шесто
ъгълник и т.н.
Няма никакво съмнение, че щом навлезем в безкрайното, ние се объркваме в мисленето: въпросът, който възниква тук, не може да бъде решен сега. Защото, както е вярно това, че вдясно имаме наполовина толкова числа, колкото вляво, така е вярно, че вдясно имаме също толкова числа, колкото вляво. Ето какво имате тук, и то дадено в най-проста форма. Taкa човекът стига дотам, че да си каже следното за своите понятия: Следователно аз не мога да прилагам тези понятия по отношение на безкрайното, по отношение на онова, кoeтo съществува вън от света на сетивата безкрайното надвишава света на сетивата и се простира далеч извън неговите граници. Не си мислете, че не можете да използувате тези понятия само за неограничената безкрайност, понеже Вие не сте в състояние да ги използувате също и за ограничената безкрайност, тъй кaтo в ограничената безкрайност също се получава едно объркване.
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н.
Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга. Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни. Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече! Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност.
към текста >>
Но дори
чувство
то за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това
чувство
е изгубено през 19 век; това
чувство
е умряло напълно.
Несъмнено, човекът може да размишлява върху свободата и необходимостта и да вярва, че убедително до казана може да бъде само необходимостта. Обаче убедителното доказателство е причинено от самия Ариман. От една страна, когато се доказва едното, Ариман е винаги този, който подвежда и съблазнява човека. А когато се доказва другото, винаги Луцифер е този, който подвежда и съблазнява. Човекът винаги е изложен именно на тези две сили и ако не обърне внимание, че е поставен между тези две сили, той никога няма да разбере откъде се получава подобно раздвоение в човешката природа, каквото е това, което разглеждаме.
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно.
Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман.
към текста >>
Самото
чувство
за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин.
Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“. Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман. Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена.
Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин.
Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено. Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено. Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
към текста >>
Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането,
чувство
то за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман. Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена. Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин. Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки.
Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено. Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества. В Прага, върху общинската сграда на стария град, има един твърде забележителен часовник, изработен през 15 век. Този часовник действително е едно чудо.
към текста >>
Сега това
чувство
трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена. Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин. Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено.
Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание.
Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено. Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества. В Прага, върху общинската сграда на стария град, има един твърде забележителен часовник, изработен през 15 век. Този часовник действително е едно чудо. Първо, външно погледнато, той изглежда като слънчев часовник, но е построен толкова сложно, че на него е показано по един двоен начин по стар чешки начин, както и по новото изчисление на времето редуването на часовете.
към текста >>
Обаче
чувство
то за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
Обаче поради това, че тук е самият Луцифер, става така, че той се свързва със своя брат Ариман. И чрез това, че часовникарят е ослепен, другият получава възможността с едно бързо и сръчно движение да нанесе една непоправима повреда. Това е дело на Ариман. Следователно тук добрата сила, доброто същество е поставено между Луцифер и Ариман. Тази конструкция, изградена с толкова фин усет, ще намерите в много народни легенди, в най-простите народни легенди.
Обаче чувството за това, че в целия многолик живот се намесват Ариман и Луцифер, беше напълно изгубено тъкмо в нашата епоха, когато непрекъснато трябваше да нараства убеждението, че например положителното и отрицателното електричество, положителният и отрицателният магнетизъм и т.н.
са основните движещи сили в материалния свят. Постиженията на естествените науки се превърна в нещо забележително само защото усетът за духовния свят постепенно беше напълно изгубен. След малко ние ще видим как Ариман и Луцифер се намесват в това, което човекът нарича познание, кое то човекът по принцип нарича свое отношение към света, така че се поражда именно объркването, за което стана дума. И особено във въпроса, който засегнахме, това объркване проличава съвсем ясно. Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример.
към текста >>
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах
чувство
то, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища.
към текста >>
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова
чувство
, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот.
В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго.
Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот.
Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно. Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата.
към текста >>
17.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото
чувство
за личност.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността.
Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност.
Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност. Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество.
към текста >>
Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние,
чувство
то за свободна личност.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество. И от това зависи като последействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята. Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо.
към текста >>
Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява
чувство
то за принадлежност към цялото човечество.
Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество. И от това зависи като последействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята. Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо.
Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество.
И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека. Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът. Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество. Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях.
към текста >>
Това
чувство
на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането.
Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот. Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек. Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството. Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането.
Така че в периода между заспиването и пробуждането ние трябва да поддържаме връзка с тази трета духовна йерархия. И така, в какво се състои разликата на нашия живот в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от живота между смъртта и новото раждане? Всяка вечер при заспиването ние, може да се каже, временно оставяме своето физическо и етерно тела. Те се запазват. По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели.
към текста >>
Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в
шесто
то образувание.
И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и човек ще се намира в такова отношение към растителното царство, в каквото той сега се намира по отношение на минералното царство. Той ще се намира в петото образувание. Да стоиш в растителното царство – означава да се намираш в петото образувание. След това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера. Човек тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно.
Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в шестото образувание.
И след това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие. Това въплъщение на Земята наричаме Вулкан. Човек ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен човек. Да стоиш в човешкото царство – означава да стоиш в седмото образувание. И в седмото образувание завършва животът на хората.
към текста >>
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в
шесто
то образувание.
И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността. Може да се каже: но защо това трябва да бъде противопоставяно – определението на Бентам за благото, като щастие за болшинството от хората, и определението за злото, като щастие за малцинство от хора? Такова абстрактно противопоставяне е недостъпно за разсъдъка, но спиритуалистът мисли не абстрактно, а конкретно. Той не мисли: какво е противоположното на това? – а мисли за реалното, което се развива, и то в по-голямата си част не се съгласува с голото човешко мислене.
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И още повече ще се почувства цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание. От това виждаме, че така както сега стоим на твърдата почва на земята, ние, хората, като творение, сме я докарали, собствено, само до четвъртото образувание. Ние имаме минералният свят в завършен вид. Другите царства, във вида, в който се намират сега, частично ще загинат, и човек ще ги образува в друг вид: растителното царство така, както го описах. Животинското и човешко царства днес повече няма да ги описваме, но скоро и това ще направим.
към текста >>
Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото,
шесто
то и седмото образувания.
Животинското и човешко царства днес повече няма да ги описваме, но скоро и това ще направим. Така човекът, ако го разглеждаме като творение сред другите творения, стои в четвъртото образувание. Но той прониква в другите образувания, защото вече видяхме: в съня човек се намира под влиянието на третата йерархия. Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане.
Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания.
Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък. И така, можем да кажем: когато, като сътворени същества, разглеждаме Земята с всичко, което се намира на нея и вътре в нея, тя, като сътворено същество достига само до четвъртата степен, и ние, като сътворени същества достигаме заедно с нея само до четвъртата степен. Обаче благодарение на това, че се чувстваме самостоятелни личности, че се чувстваме хора, че се чувстваме членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи. Но целият процес не се прекратява при достигането на седмото образувание. Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii].
към текста >>
Ако имате
чувство
то, как действат в света великите истини, имате също и
чувство
то за объркване от тези велики истини.
Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща. Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот. И много зависи от това, човек да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред. Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия човек, се отделя от развитието на целия Космос. Такива истини, ако те са открити в резултат на търсене на истината, – уверявам ви в това, – такива истини преди всичко водят до объркване.
Ако имате чувството, как действат в света великите истини, имате също и чувството за объркване от тези велики истини.
Няма комфортно приемане на тези истини. Само тези, които мислят повърхностно, могат да мислят, че не води до объркване, когато се каже: хората, за които повечето хора мислят, – а това е така, – че те честно се стремят към истината, изцяло са пронизани от ариманически дух! Това може да ви разбие сърцето, скъпи мои приятели! Затова, когато човек срещне такива истини, се старае да се справи с тях. Но тези истини не са предназначени да влязат от едното ухо и да излязат през другото.
към текста >>
Дълбоко
чувство
на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини.
Тези истини не са подходящи за това. Необходимо е да можеш да се справяш с тях, необходимо е да можеш да намираш, как това, което познаваме като развитие на света, което се намира около нас, също и мислите на хората, предразполагат към това, да бъде така. Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия!
Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини.
Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи. Преди известно време[iv] изказах пред вас определено положение. Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах. Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета.
към текста >>
18.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
На
шесто
място идва следното.
Първоначално човекът е вън от себе си, човекът е Универсума , той не стига така бързо до себе си. Бавно и постепенно, ето как подражавайки Универсума той вае своята телесна форма. И накрая, от Универсума, той се прибира в себе си. №4 = себе-заграждане. На пето място ние търсим силите, които ни изпълват отвътре.
На шесто място идва следното.
Помислете си, че ние имаме не просто една опъната кожа, а че в нея ние сме изтеглили определени сили от Космоса. И сега започват да действуват съвсем други сили тези, които разрушават формата, тези, които преизграждат формата. Човекът вече има не само силите, които го изпълват отвътре. Той става нещо като един зреещ плод. Ако проследим един плод до решителния миг, когато той е напълно зрял, ние ще разберем: прескочели се този решителен миг, плодът започва да се разваля.
към текста >>
И така, на
шесто
място: Сили на съзряване, Зрелост.
Помислете си, че ние имаме не просто една опъната кожа, а че в нея ние сме изтеглили определени сили от Космоса. И сега започват да действуват съвсем други сили тези, които разрушават формата, тези, които преизграждат формата. Човекът вече има не само силите, които го изпълват отвътре. Той става нещо като един зреещ плод. Ако проследим един плод до решителния миг, когато той е напълно зрял, ние ще разберем: прескочели се този решителен миг, плодът започва да се разваля.
И така, на шесто място: Сили на съзряване, Зрелост.
Замислете се върху тези процеси на съзряване. Навлизайки в зрелостта, ние отключваме и един вид процеси на разпадане, на деструкция. Макар и в нищожна степен, ние преставаме да сме „човек“. Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства.
към текста >>
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично
чувство
, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака. Тук имаме непосредственото действие на Космоса. Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката. А истинският труженик принадлежи към Стрелеца, Козирога, Водолея и Рибите. Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос.
Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.
Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача! Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение. Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си. Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни. Да, първичната мъдрост от древните епохи е стаена в самите нас; нужно е само да я открием там, вътре в себе си.
към текста >>
19.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Затова днес - въоръжени с това, което в течение на последните два дни премина пред нашите души - ще надникнем в тайните, в Мистериите на храма на Диана в Ефес, ще надникнем в периода на
шесто
-седмо дохристиянско столетие, или в още по-ранен период, за да видим с какво са се занимавали в тези толкова свещени места от древността.
И този, който е въоръжен с имагинативно съзерцание за мировата история, пристъпя до тези значителни слова: «В началото беше Логосът. И Логосът бе у Бога. И Бог беше Логосът», - той чрез вътрешния си път отново и отново бива насочен към древния храм на Диана в Ефес. За разбиране на това, което звучи като загадка от първите стихове на Евангелието от Йоан, за разбирането на това посветеният на определена степен в мировите тайни се насочвал към Мистериите на храма на Артемида-Ди-ана в Ефес. Така че би трябвало да му се струва, че от съобщенията на ефеските Мистерии трябва да се излива нещо за разбиране на началото на Евангелието от Йоан.
Затова днес - въоръжени с това, което в течение на последните два дни премина пред нашите души - ще надникнем в тайните, в Мистериите на храма на Диана в Ефес, ще надникнем в периода на шесто-седмо дохристиянско столетие, или в още по-ранен период, за да видим с какво са се занимавали в тези толкова свещени места от древността.
И тук ние намираме, че обучението в Мистериите на Ефес на първо място е посочвало това, което звучи в човешката реч. Не от историческите паметници, разбира се - за тяхното унищожаване в достатъчна степен се е погрижило човешкото варварство, - а от достъпната за духовното познание мисловно-етерна хроника, в която са записани събитията от всемирната история, можем да узнаем какво е ставало вътре в тези ефески Мистерии. Тогава в съзерцание пред нас отново и отново излиза фактът как учителят е насочвал вниманието на ученика преди всичко върху човешката реч, как отново и отново са го поучавали: усети в органите си на речта какво всъщност става в тях, когато говориш. Речевите процеси не се възприемат чрез груби усещания, защото те са фини и интимни. Обаче отначало да помислим над това какво представлява външната реч.
към текста >>
Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към
чувство
то.
За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода. И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода.
Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък. И това е трябвало да почувства ученикът, когато в Мистериите на Ефес пред неговата душа представяли великата истина, произтичаща от собствената му реч: Човече, говорѝ, и ти чрез себе си откриваш формирането на света.
към текста >>
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и
чувство
то, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние. То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода. И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода. Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
И това е трябвало да почувства ученикът, когато в Мистериите на Ефес пред неговата душа представяли великата истина, произтичаща от собствената му реч: Човече, говорѝ, и ти чрез себе си откриваш формирането на света. Да, така е било в Ефес.
към текста >>
И ученикът постепенно се прониквал от
чувство
то, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
формирането на света. А когато е излизал, това изречение му се давало в друга форма: Формирането на света чрез тебе, о човече, се открива, когато ти говориш.
И ученикът постепенно се прониквал от чувството, сякаш със собственото си тяло, като с покров, е обгръщал мировата тайна, звучаща от гърдите му и живееща в речта.
Това се давало на ученика като подготовка за още по-дълбоката тайна, защото по този начин ученикът се привеждал в състояние да знае, че неговото собствено човешко същество е вътрешно свързано с мировата тайна. «Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано. После ученикът, в определена степен облагородил се и възвисил се по такъв начин като човек, чувствайки го като покров, обемащ мировата тайна, е можел да бъде въведен в това, което разширявало мировата тайна в космическите далнини. Тук ще си спомним изправилото се пред нашата душа вчера. Описах ви състоянието на мировото формиране, в което става следното: в това минало състояние ние имаме Земята.
към текста >>
И да превърнем това в потребност да имаме
чувство
за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан.
И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм.
И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан.
Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм. И днес, скъпи мои приятели, обръщайки поглед към тази нещастна нощ и унищожителния пламък на пожара в Гьотеанума, не виждаме ли в него разтопяващите се метали на музикалните инструменти? Нима ги няма там тези, така гръмко и така свято говорещи топящи се метали, именно на музикалните инструменти, проникнати в пламъците от най-удивителните цветове Червено-кафевите цветове, говорещи много, са цветове, които стоят близо до металното! И чрез съединяването с металите е възникнало нещо като спомен в земното.
към текста >>
20.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Чувство
то и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
Рис. 1 - Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване. Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
към текста >>
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно
чувство
.
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно
чувство
на благодарност към живота.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота.
И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
към текста >>
Накрая
чувство
то, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
към текста >>
За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме
чувство
на благодарност.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота. И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов.
към текста >>
Но когато с най-дълбока сериозност развиваме
чувство
то на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота. И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
към текста >>
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през
чувство
то на благодарност към живота.
Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
към текста >>
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго
чувство
, отколкото при разглеждането на спомените.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз. Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз.
към текста >>
В това
чувство
на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването.
В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример.
към текста >>
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с
чувство
то на благодарност.
Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност.
Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности. Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
към текста >>
Това биха били личности от настоящето, при които човек има
чувство
то, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо! Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
към текста >>
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото,
шесто
то и седмото столетие от раждането на Христос.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот. Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин. Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос.
То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство. Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги.
към текста >>
21.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по
чувство
) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света.
Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе.
В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света.
Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин. Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи. След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена:
към текста >>
При петото и
шесто
то задържане трябва да потъне в представата:
и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.) При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата: Es denkt - То мисли и се концентрира в ларинкса.
При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата:
Sie fuhlt - Тя чувства и да се концентрира в сърцето. При седмото задържане ученикът се потопява в представата: Er will - Той иска и при това се концентрира в пъпа, като оттам мислено препраща лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото.
към текста >>
22.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И тази топлина му е доставяла
чувство
на голямо блаженство.
Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата.
И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство.
На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи. Следователно за да възникнат очите, са били необходими две неща: трябвало е първо Слънцето да свети надолу към Земята и от друга страна, хората е трябвало да доплуват до затоплените от Слънцето места и да се изложат на Слънцето. Ако по онова време хората не са правили това, а са си казвали: Аз искам да развивам само това, което вече се намира вътре в мене, те са щели да развият все по-голяма епифиза като един чудовищен орган, обаче никога не биха получили очи. Точно така трябва да мислим сега при развиване на духовните очи.
към текста >>
След известно време човек забелязва в душата си
чувство
на твърдост, устойчивост и сигурност.
Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, като при това имаме предвид, че тези упражнения правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето. Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
към текста >>
Не трябва обаче да си представя, че това
чувство
често ще го сполетява.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
към текста >>
Не, то е съвсем фино, нежно
чувство
; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
към текста >>
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това
чувство
в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
към текста >>
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това
чувство
и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го.
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
към текста >>
Тогава скоро се забелязва едно
чувство
като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение.
към текста >>
Тогава той се опитва да накара това
чувство
да потече към сърцето.
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото.
Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение. С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха.
към текста >>
И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети
чувство
на покой и равновесие.
Тогава е време да прави това упражнение. С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача.
И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие.
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си.
към текста >>
Той оставя това
чувство
да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките.
С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен. Това не значи, че човек не трябва вече да се смее, а за това да се владее, да стане господар на смеха и плача. И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие.
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките.
След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
към текста >>
Тогава получава
чувство
то, като че ли се разширява навън от кожата си.
И ако така няколко пъти се надвие, скоро ще усети чувство на покой и равновесие. Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост.
Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си.
То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите. 5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим.
към текста >>
То е подобно на
чувство
то за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
Той оставя това чувство да се разлее през цялото тяло, като първо се оставя да потече от сърцето към ръцете и китките, за да премине през китките и пръстите в действията и постъпките. След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си.
То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите. 5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас.
към текста >>
Усети ли това
чувство
, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
След това го оставя да потече към краката и накрая в главата. Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта.
Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа.
към текста >>
Тогава ни обзема
чувство
, сякаш нещо се втича отвън в нас.
То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите. 5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим.
Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас.
Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа. 6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание. Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред.
към текста >>
Някои даже смятат, че трябва да започнат с
шесто
то упражнение, с хармонизирането.
Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук.
Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането.
Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение. Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва.
към текста >>
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с
шесто
то упражнение.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва. Най-напред се вдълбочава в седем реда. При някои от нас те звучат по следния начин: In den reinen Strahlen des Lichtes
към текста >>
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква
чувство
на страхопочитание и благоговение.
И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му. В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал.
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне. Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план.
към текста >>
23.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Тогава нашето Азово
чувство
, бих казал, се възпламенява.
Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз. За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят. Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние.
Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява.
Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина! Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина.
към текста >>
В хекзаметъра, в
шесто
стъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането.
Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт. В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето. И така, приближавайки се към човека отвън, ние срещаме елементите на архитектурата, пластиката, рисуването, изкуството да се обличаме, а навлизайки навътре в него, ние срещаме музиката, ритмичното изкуство, и ставаме свидетели на чудните художествени процеси, които се разиграват при взаимодействието между кръвоносната и нервната система. За разлика от външната музика, в човешкия организъм съществува и една вътрешна музика, чиито изпълнители са кръвоносната и нервната система, и в тази вътрешна музика има нещо много, много величествено. И когато после музикалният елемент бъде пренесен в поетичното творчество, ние усещаме: Ето, сега в думите прозвучава не друго, а същата тази вътрешна музика, която извира от кръвта и нервите.
В хекзаметъра, в шестостъпния гръцки стих, където трите дълги срички се редуват с една цезура, ние долавяме как издишването обхваща само половината от хекзаметъра заедно с цезурата, долавяме как вмъквайки се в четирите дължини кръвта започва да свири с инструмента на дишането.
Произнасяйки правилно половината от хекзаметъра, ние ясно усещаме как кръвта нахлува в нашата нервна система. Още с първите си стъпки в рецитаторското изкуство, ние започваме да разгадаваме вътрешния, божествен художник, който е скрит вътре в човека. Върху това ще говоря по-подробно още в следващата лекция. Но така или иначе, Вие разбирате: Ако тръгнем от външното обкръжение, от архитектурата, пластиката и живописта, и навлезем във вътрешната природа на човека, където се докосваме до музикално-поетичния елемент, тогава живото обхващане на света и човека непрекъснато прелива в едно първично художествено усещане, или казано с други думи, в един могъщ подтик за художествено творчество. Сега човекът усеща: Да, ти си слязъл на Земята, обаче твоят първообраз е горе на Небето.
към текста >>
24.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат
шесто
ъгълна форма и завършват с острие.
Ще намерите всевъзможни кристали. Спомнете си, рисувал съм ви тези кристали на кварца: ето как изглеждат (вж. рис.). Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това?
Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми. Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън.
към текста >>
И така, вътре в Земята има сила, създаваща
шесто
стенни, хексагонални форми.
Спомнете си, рисувал съм ви тези кристали на кварца: ето как изглеждат (вж. рис.). Ако те са завършени, тогава и долу завършват също както и горе; но в по-голямата си част те са незавършени. Те излизат от скалата, в някакъв смисъл израстват от скалата във формата, която ви нарисувах; често съм я рисувал и преди. Какво значи това? Това значи, че Земята дава възможност от нея да израстват такива кристали, които имат шестоъгълна форма и завършват с острие.
И така, вътре в Земята има сила, създаваща шестостенни, хексагонални форми.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>
Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на
шесто
ъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати.
Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц. Ако този «кварцов разтвор» го нямаше в нас, ние бихме могли да изяждаме например колкото си искаме захар, но никога нямаше да почувстваме сладък вкус в устата. Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук.
към текста >>
Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща
шесто
ъгълните формообразувания.
Това прави намиращият се в нас кварц, но роля тук не играе неговата вещественост сама по себе си, а това, че в него има воля, стремеж да придобие хексагонална форма като кристал. Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук. И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък. Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да проявява в него тенденцията да стане остроъгълна. Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре.
Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания.
Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека. Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта.
към текста >>
Тази сила, изграждаща
шесто
ъгълните форми, е нужна на човека.
Ето от какво произхожда вкусът, ето какво е задействано тук. И така, погледнете: вътре в Земята присъства същото, то се разпространява по-нататък. Човекът спира кремъчната киселина, когато тя започва да проявява в него тенденцията да стане остроъгълна. Земята й позволява да развие кристализацията по направление нагоре. Но на човек му е необходима тази сила, силата на кремъчната киселина, силата, възпроизвеждаща шестоъгълните формообразувания.
Тази сила, изграждаща шестоъгълните форми, е нужна на човека.
Предполагам, че не всички от вас са добри по геометрия. Не на всички ви се налага да се занимавате с геометрия и може би няма да ви се удаде веднага да нарисувате такъв кристал или да го моделирате от пластелин. Но вашето тяло е много добър геометър и на него постоянно му се иска да прави такива кристали. За това ни принуждава необходимостта. Но целият живот се основава на това, че ние потискаме този стремеж; ако не ни се удава повече да го потискаме, умираме.
към текста >>
Те правят от него
шесто
ъгълни килийки.
А сега отново да обърнем поглед към пчелите. Пчелите излитат и събират мед. След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка?
Те правят от него шестоъгълни килийки.
Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина. Пчелите правят шестоъгълни килийки. Това е много интересно. Рисувал съм ви пчелни килийки и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи. Кварцът няма кухини.
към текста >>
Вижте: Земята прави
шесто
ъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина.
Пчелите излитат и събират мед. След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка? Те правят от него шестоъгълни килийки.
Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина.
Пчелите правят шестоъгълни килийки. Това е много интересно. Рисувал съм ви пчелни килийки и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи. Кварцът няма кухини. Но по форма те са съвсем еднакви.
към текста >>
Пчелите правят
шесто
ъгълни килийки.
След това те преработват меда в своето тяло и по този начин създават това, което представлява техните собствени жизнени сили. Но на един по-късен етап те произвеждат восък. Какво правят с восъка? Те правят от него шестоъгълни килийки. Вижте: Земята прави шестоъгълни кристали, състоящи се от кремъчна киселина.
Пчелите правят шестоъгълни килийки.
Това е много интересно. Рисувал съм ви пчелни килийки и, както помните, показвал ви ги е и господин Мюлер; те изглеждат като кристалите на кварца, но отвътре са кухи. Кварцът няма кухини. Но по форма те са съвсем еднакви. Ето, вижте, господа, тези килийки вътре са кухи (вж. рис.).
към текста >>
Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в
шесто
ъгълни кристали при вкисване.
При детето хексагоналната сила още я няма, затова то трябва да я получава от това, което е приготвено в самия човек в млякото. Ето защо колкото и да се дава на мишлетата казеин, мазнина, захар и сол - те ще умрат. Защо? На животните също са необходими тези действащи хексагонални сили. Ако просто се смесят заедно казеин, мазнина, захар и сол, там няма да се окажат тези сили, силите, действащи в хексагоналните форми. Ако давате на мишките мляко, тази сила ще присъства в него.
Всъщност тя не е толкова силна, че да превърне млякото в шестоъгълни кристали при вкисване.
Ако хексагоналната сила в млякото е малко по-силна, тогава, ако пиехте кисело мляко, на езика ви щяха да се образуват кремъчни кристали. На вкус би ви се струвало, че млякото е изпълнено с малки косъмчета. Но при млякото това не отива толкова далеч, тъй като самото мляко произхожда от човешкото тяло или от тялото на животното, и всичко това остава в течна форма. На детето и това му стига, но за възрастните хора то вече е недостатъчно. А възрастни почваме да ставаме от самото детство.
към текста >>
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате
чувство
на благоговеен страх.
Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа. Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа. Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата - тези неща действително са невидими. И така, конят реагира на това, което става вътре в мозъка на «господин фон Остен». Тези неща е необходимо именно да се наблюдават и тогава се научава колко удивително фино усеща животното всъщност.
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх.
Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича.
към текста >>
НАГОРЕ